Притча за заетия баща
Един човек се върнал късно от работа, както постоянно изтощен и раздразнителен, и видял, че на вратата го чака дребният му наследник.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа, - намръщил се бащата - а и защо ти е това?
- Просто желая да знам, апелирам те, кажи ми, какъв брой получаваш за час?
- Ами, за час – 50 лв., и какво?
- Тате – синът го погледнал със съществени очи – можеш ли да ми услужиш с 30 лв.?
- Ти ме разпитваш единствено поради това? Да ти дам пари за някаква глупава играчка! – ядосал се бащата – незабавно марш в стаята си и лягай да спиш!
Момченцето безшумно отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да се ядосва на молбата на сина си. Как смее да го пита за заплатата, че да му изиска пари след това. След известно време се успокоил обаче и почнал да разсъждава трезво. Може би фактически му трябват с цел да си купи нещо значимо. А и в никакъв случай преди не му е желал пари.
Когато влезнал в детската стая, синът му към този момент си бил в леглото.
- Не спиш ли, синко? – попитал той.
- Не баща, безсънен съм – отвърнал малчуганът.
- Струва ми се, бях прекомерно недодялан с теб. Ето, вземи парите, за които ме молеше.
Малчуганът седнал на леглото и се усмихнал.
- Tате, благодаря ти! – радостно възкликнал той. След това бръкнал под възглавницата и изкарал още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че хлапето има още пари, бащата още веднъж се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, деликатно ги преброил и погледнал към татко си.
- Защо ме молиш за пари, откакто към този момент си имаш? – попитал бащата.
- Татко, в този момент имам 50 лв.. Може ли да купя малко от твоето време? Моля те прибери се на следващия ден по-рано у дома. Искам да вечеряме дружно.
